Една късна Неделна сутрин, любимото кафе и музика за душата.....
Животът е странен. Един ден се чувстваш изпълнен с енергия и завършен и тъкмо, когато си помислиш, че си открил баланса, се случва нещо, което те разклаща. Вчера се намери, а днес отново се чувстваш загубен.
Сякаш личността, която беше вчера, изведнъж се е смалила до миниатюрни размери и сега се е потурчила в някой от многото ъгли на живота и колкото и да се взираш, не успяваш да се намериш.
Дали, поради неспособността да вярваме, защото сме били предавани? Дали, липсата на смелост да опитаме, защото вярваме в обречеността на случването? Дали, отказът да обичаме, защото сме били пренебрегвани?
Вярвам че само тези, които имат смелостта да се изправят срещу собственото си величие, дръзват да открият Света, който предлага изобилие. А когато не допускаме нищо освен страховете да присъства в живота ни, изпращаме посланието, че сме малки, нищожни същества, лутайки се в големият Свят. Защото, да преследваш величието си изисква смелост и отговорност. Дните, в които се губиш и се намираш, са тези, които придават още повече стойност на теб и на личността ти.
Смятам, че едно от важните неща в живота е да постигнем и изпитаме онова чувство на цялостност /завършеност, или личностно изграждане, или както искате го наречете/, което ти дава сигурността, че каквото и да се случва в света около теб, дори всичко и всички да се разпадат, ти имаш себе си.
https://www.facebook.com/FiTInsaneBG/
